Добре узрялата диня съдържа:
5 - 10 % захари, състоящи се от захароза, гликоза и фруктоза
Пектинови вещества
Целулоза
Витамин В1
Витамин В2
Витамин В6
Витамин С
Витамин РР
Витамин Н
Фолиева киселина
Каротин
Динята е целогодишно растение с влачещи се или виещи се с помощта на двуделни мустачки кухи стъбла, които се наричат милини или ластуни. Листата и са с пересто насочени дялове, поради което изглеждат като едра дантела. Те са покрити с власинки. Цветовете са и жълти. Едните от тях са по - дребни и имат тичинки - това са мъжките цветове, но от тях плодове не се развиват. Женските цветове са по - едри. Тъкмо от тях, когато прецъфтят, се развиват малките завръзи, които постепенно наедряват и се превръщат в големи сочни дини.
Диненият сок е отлично средство за утоляване на жаждата.
Дините имат доказано диуретично действие. Те са незаменимо профилактично средство срещу възпалителни и жлъчни заболявания.
Прочистват основно бъбреците и изхвърлят песъчинките.
В умерени количества се препоръчва при сърдечносъдови заболявания.
Диненият сок е не само за отделяне и изхвърляне на течността от организма, но и подхранва и самата чернодробна тъкан с лесноусвоимите си захари.
Целулозата от месестата част на динята подпомага функцията на стомашно - чревния тракт, но язвено болните трябва да се ограничат само с динения сок.
Консумацията на пресни дини подобрява микрофлората на червата и намалява холестерина.
Съдържащите се в дините фолиева киселина и Витамин С имат благоприятно противосклеротично действие и затова се препоръчва на хора в напреднала възраст.
Независимо от сортовете дините могат да се ядат без ограничение при малокръвие, камъни в бъбреците и жлъчката, както и от хора с наднормено тегло, тъй като дините са ниско калорични.
