Показват се публикациите с етикет интересно. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет интересно. Показване на всички публикации

вторник, 10 септември 2013 г.

Ягода

Днешните ягоди са правнучки на горските ягоди, които предпочитат умерения климат на Европа, Северна и Южна Америка.

Днес съществуват над 600 сорта ягоди, различни на размер, цвят и аромат.

Култивираните ягоди:

- Ароматът им се дължи на етеричните масла в плодовете. Те са много полезни при пролетна умора, скорбут, ревматизъм и за възтановяване след тежко боледуване, поради високото съдържание на Витамин С.

- Ягодите са богати на захари / фруктоза - 3,6 - 3,85, глюкоза - 1,9 - 1,6% и захароза - 1,6 - 2,6% /. те не повишават нивото на холестерола в кръвта.

- Съдържат голямо количество Витамин Р - 50 -200 мг%. При недостиг на този витамин в човешкият организъм възниква обща отпадналост, мускулни болки в краката и точковидни кръвоизливи по кожата. Комбинацията Витамин С + Витамин Р + Калций = укрепва кръвоносните съдове и предпазва от капилярни кръвоизливи.

- Богатството от минерални соли прави ягодата полезна храна за всички възрасти особено за бременните жени и младежите. Калиевите соли подобряват сърдечната дейност и помагат за отделянето на излишните течности.

- Органичните киселини повишават апетита, подобряват обмяната на веществата и улесняват храносмилането. Ягодите са богати на пектинови вещества, затова са особено полезни при лениви черва и стомашно - чревни заболявания.

- Намират широко приложение в диетологията, защото стимулират функциите на жлезите с вътрешна секреция, тонизират нервната система и спомагат за развитието на костите. При някои хора плодовете причиняват алергична реакция, която може да се намали, ако се ядат с кисело мляко, мед или захар най - малко 15 минути след хранене.
Енергийната стойност на 100 гр ягоди е 135 ККал.

Горските ягоди:

По състав те се различават от култивираните. В дивите има повече фитонциди, антоциани, етерични масла и дъбилни вещества, поради което имат други лечебни свойства.

събота, 17 август 2013 г.

Грейпфрут

Събрал в себе си слънчевите лъчи и животворните витамини, този сочен плод е целогодишно на нашия пазар. Той е най - едрият представител от семейството на цитрусовите плодове.

Грейпфрутът е открит през 18 век на Карибските острови.
В края на ХІХ век идва в Европа от Америка.

На българския пазар са познати различни сортове грейпфрут - дебелокори и тънкокори, по - едри и по - дребни със светложълта и розова месеста част.

Колкото по - тежък е един грейпфрут, толкова по - сочен е той.
Между два грейпфрута с еднакви размери трябва да изберем този който е по - тежък и по - твърд. Такъв плод има тънка кора и много повече сок от дебелокория и мек на пипане.

Съдържание на грейпфрута:


Плодова вода  82 - 86%
Захари  до 10%
Фруктоза  4%
Глюкоза  6%
Захароза   0,9%
Целулоза  2,6%
Белтъчини  0,8%
Органични киселини  3%
Пектин  3,9%

вторник, 30 юли 2013 г.

Киви

Кивито дължи името си на националната и гербова птица на Нова Зеландия. От там е пренесено в Курилските острови, Южна Америка, Франция, Италия, Русия.

В България кивито е внесено от Франция преди десет години и се отглежда в някои сортово - изпитателни станции във Варна и Петрич.

Кивито представлява дървообразен висок храст, тип лиана, който прилича на лозата по особеностите на растежа.

Плодовете зреят през есента - месец Октомври. Смята се за зимен плод, който издържа на студ, и се съхранява до половин година при нула градуса, а в хладилник до пролетта. На пазра в последно време е целогодишно.

Под кафявата обвивка се намират многобройни ценни вещества за нашето здраве - захари, органични киселини, пектин, фитонциди, витамин Р и най-вече Витамин С. Съдържанието на Витамин С е много по-голямо от които и да било друг цитрусов плод, 100гр от този плод осигуряват необходимостта от Витамин С за една седмица.

Плодвете на кивито помагат при много болести - при всички кръвотечения, при заразни и незаразни болести, температура, простуди, грип, пневмония, анемии, инфекции, фрактури на костите, трудно зарастващи рани, умствена и физическа умора.

неделя, 9 юни 2013 г.

Грозде

Родината на гроздето е Западна Азия. В Тракия гроздето е пренесено преди повече от 3000 г.

Днес България е известна по целия свят с хубавото си грозде. Сортовете Булгар и Димят печелят златни медали на почти всички изложби и панаири за отличните си вкусови, хранителни и лечебни свойства.

Химичният състав на гроздето е различен за различните сортове. Той зависи от степента на зрялост, от почвата, от арготехниката приложена при отглеждането му.
Гроздето е изключително хранителен плод, което се дължи на захарите в състава му: от 12 до 24% захари, като преобладаващата от които е глюкозата, следвана от гроздовата захар и малко фруктоза.
Гроздето не съдържа обикновена захар. Киселните в състава на гроздето подпомагат функциите на храносмилателната и отделителната система.

Етеричните масла, танинът и смолистите вещества в съдържанието му придават онзи изтънчен аромат и приятен вкус на различните сортове грозде.

Общото количество на минералните вещества - магнезий, калций, салиций, арсен, йод и др. в гроздето е от 0,5 до 0,9%, от които най - голям дял се пада на калия.

Гроздето съдържа 5,0 мг% Витамин С и в по - малко количество Витамини РР, каротин, В1, В2 и др. Със своя химичен състав то е ценна храна за здрави и болни.

Черно грозде за сърцето: черният сорт за разлика от белия сорт е особено богат на полифеноли.

Гроздето е безценен източник на минерали: калият е като естествен диуретик, калцият, фосфорът  и минералните нива сол, благоприятстващи отделянето на токсини. Магнезият помага за намаляване на физическата умора, а цинкът предпазва от преждевременно стареене.

Гроздето е богато на витамини: особено на Витамин В, който предпазва мускулите от спазми, Витамин РР, който благоприятства бронзирането на кожата и укрепва кръвоносните съдове. независимо от ниското съдържание на Витамин С, гроздето допринася за асимлирането му от организма.