Портокал

Портокалът е вечнозелено дърво, достигащо на височина до 6 м. От нежните му ухаещи цветове се развиват оранжеви на цвят плодове, които се различават, по размери, форма, аромат, цвят на плодовото месо и захарно-киселинното съотношение в зависимост  от сорта и климатичните условия.

Плодовете са с дебела или с тънка кора,  оранжево или червеникаво оцветена на цвят, с оранжев или кървавочервен цвят на плодовото месо, с малко и с много семки и пр.

Портокаловото дърво плододава на 3­тата година от засаждането, като максимални добиви се получават от 20- до 6О-годишна възраст (над 100 kg от дърво). Продължителността му на живот е 100 ­150 години.

Съдържание на пороткаловия плод. В свежия плод се съдържат ценни хранителни и диетични съставки, минерални вещества (макро- и микроелемети),  витамини. Съдържат се още органични киселини (най-вече лимонена 0,5 - 2,5%), фитонциди, етеричии масла и др., като количеството им варира в широки rpaници  в зависимост  от сорта и климатичните  условия. При сортове с червеникаво плодово месо се съдържат антоцианоподобни вещества.

Енергийната стойност на 100  г плод от портокал е 183 kJ (44 kcal).

Кората на плода съдържа етерични  масла, фитонциди, багрилни вещества хесперидин, на който се дължи  горчивия вкус.

Листата и цветовете съдържат етерични масла, фитонциди, витамини  и др.

Лечебно действие на потокала. Народната медицина е предписвала портокалов сок за лечение на различни болести (най-вече ревматизъм), при отравяния, препоръчвала го  като профилактичо средство против чума. Освен лимоновият и портокаловия сок действа ефикасно срещу болестта  сокрбут.

Портокалът е полезен срещу хиповитаминоза, подагра, хипертония,чернодробни и бъречни заболявания, реваматизъм и затлъстяване. Портокалът забавя стареенето, възбужда апетита и подобрява храносмилането.

Портокалов сок. Портокаловия сок, благодарение на съдържанието на пектин  подобрява  перисталтиката на червата, помага на организма да отдели вредните вещества и препятства  гнилостите процеси.Полезен е за възрастни хора, имащи запек. Портокаловият сок помага за външно лечение на  инфектирани рани.

Чай от портокалови кори. Чаят от портокалови кори помага за кръвоспиращо действие при маточни кръвотечение и менстурация. Причина за това е високото съдържание на витамин Р в кората

Read More

Банан

Знаете ли коя е най-голямата билка в света? А кой може много бързо да ви повдигне настроението? Или пък защо ядете радиоактивна храна?
Отговорът ще ви изненада. Повечето от нас ги обожават. Те са много вкусни, полезни и засищащи. И още един неизвестен факт- технически спадат към тревистите растения. Наричат се БАНАНИ.

Произход и разпространение

Светът се запознава с тях преди повече от 4000 години. Твърди се, че са били познати в Средиземноморския район още през 3 век пр.н.е. Произхождат от Малайзия. Внесени са в Африка от арабите, а около 1480 г. португалски изследователи са ги пренесли в Северна и Южна Америка. Към днешна дата благоприятни условия за виреене на банани има в около стотина страни. Годишната продукция на този плод се изчислява на около 30 милиона тона. Най-голям дял се пада на Латинска Америка- около 65%, следват я Югоизточна Азия с близо 28 % и Африка- 7%.

Read More

Киви

Кивито дължи името си на националната и гербова птица на Нова Зеландия. От там е пренесено в Курилските острови, Южна Америка, Франция, Италия, Русия.

В България кивито е внесено от Франция преди десет години и се отглежда в някои сортово - изпитателни станции във Варна и Петрич.

Кивито представлява дървообразен висок храст, тип лиана, който прилича на лозата по особеностите на растежа.

Плодовете зреят през есента - месец Октомври. Смята се за зимен плод, който издържа на студ, и се съхранява до половин година при нула градуса, а в хладилник до пролетта. На пазра в последно време е целогодишно.

Под кафявата обвивка се намират многобройни ценни вещества за нашето здраве - захари, органични киселини, пектин, фитонциди, витамин Р и най-вече Витамин С. Съдържанието на Витамин С е много по-голямо от които и да било друг цитрусов плод, 100гр от този плод осигуряват необходимостта от Витамин С за една седмица.

Плодвете на кивито помагат при много болести - при всички кръвотечения, при заразни и незаразни болести, температура, простуди, грип, пневмония, анемии, инфекции, фрактури на костите, трудно зарастващи рани, умствена и физическа умора.

Read More

Грозде

Родината на гроздето е Западна Азия. В Тракия гроздето е пренесено преди повече от 3000 г.

Днес България е известна по целия свят с хубавото си грозде. Сортовете Булгар и Димят печелят златни медали на почти всички изложби и панаири за отличните си вкусови, хранителни и лечебни свойства.

Химичният състав на гроздето е различен за различните сортове. Той зависи от степента на зрялост, от почвата, от арготехниката приложена при отглеждането му.
Гроздето е изключително хранителен плод, което се дължи на захарите в състава му: от 12 до 24% захари, като преобладаващата от които е глюкозата, следвана от гроздовата захар и малко фруктоза.
Гроздето не съдържа обикновена захар. Киселните в състава на гроздето подпомагат функциите на храносмилателната и отделителната система.

Етеричните масла, танинът и смолистите вещества в съдържанието му придават онзи изтънчен аромат и приятен вкус на различните сортове грозде.

Общото количество на минералните вещества - магнезий, калций, салиций, арсен, йод и др. в гроздето е от 0,5 до 0,9%, от които най - голям дял се пада на калия.

Гроздето съдържа 5,0 мг% Витамин С и в по - малко количество Витамини РР, каротин, В1, В2 и др. Със своя химичен състав то е ценна храна за здрави и болни.

Черно грозде за сърцето: черният сорт за разлика от белия сорт е особено богат на полифеноли.

Гроздето е безценен източник на минерали: калият е като естествен диуретик, калцият, фосфорът  и минералните нива сол, благоприятстващи отделянето на токсини. Магнезият помага за намаляване на физическата умора, а цинкът предпазва от преждевременно стареене.

Гроздето е богато на витамини: особено на Витамин В, който предпазва мускулите от спазми, Витамин РР, който благоприятства бронзирането на кожата и укрепва кръвоносните съдове. независимо от ниското съдържание на Витамин С, гроздето допринася за асимлирането му от организма.

Read More

Диня

Дините са едни от най - приятните освежителни плодове през лятото. Тяхна родина е Южна Америка.

Добре узрялата диня съдържа:

 5 - 10 % захари, състоящи се от захароза, гликоза и фруктоза
Пектинови вещества
Целулоза
Витамин В1
Витамин В2
Витамин В6
Витамин С
Витамин РР
Витамин Н
Фолиева киселина
Каротин

Динята е целогодишно растение с влачещи се или виещи се с помощта на двуделни мустачки кухи стъбла, които се наричат милини или ластуни. Листата и са с пересто насочени дялове, поради което изглеждат като едра дантела. Те са покрити с власинки. Цветовете са и жълти. Едните от тях са по - дребни и имат тичинки - това са мъжките цветове, но от тях плодове не се развиват. Женските цветове са по - едри. Тъкмо от тях, когато прецъфтят, се развиват малките завръзи, които постепенно наедряват и се превръщат в големи сочни дини.
 
  
Диненият сок е отлично средство за утоляване на жаждата.

Дините имат доказано диуретично действие. Те са незаменимо профилактично средство срещу възпалителни и жлъчни заболявания.

Прочистват основно бъбреците и изхвърлят песъчинките.

В умерени количества се препоръчва при сърдечносъдови заболявания.

Диненият сок е не само за отделяне и изхвърляне на течността от организма, но и подхранва и самата чернодробна тъкан с лесноусвоимите си захари.

Целулозата от месестата част на динята подпомага функцията на стомашно - чревния тракт, но язвено болните трябва да се ограничат само с динения сок.

Консумацията на пресни дини подобрява микрофлората на червата и намалява холестерина.

Съдържащите се в дините фолиева киселина и Витамин С имат благоприятно противосклеротично действие и затова се препоръчва на хора в напреднала възраст.

Независимо от сортовете дините могат да се ядат без ограничение при малокръвие, камъни в бъбреците и жлъчката, както и от хора с наднормено тегло, тъй като дините са ниско калорични. 

Read More